От незапомнени години малкото турско селце ФИЛИБИЛЕР КЪДЪ се е гушело векове наред между овощни градини на 16 километра южно от най-големия търговски център Хаджиоглу-Пазарджик / Толбухин, Добрич/. Образуването на селото се отнася далече назад във вековете. В запазените турски данъчни регистри то се споменава за първи път през 1573 година. Два дълбоки дола са ограждали селото откъм север и от юг. То е наброявало около 100 къщи направени от кирпич и оградени с ниски каменни огради.Една единствена чешма в дъното на южния дол е давала вода на цялото село. Историята на първите български заселници говори, че около преди 130 години не е имало нито едно българско семейство в някогашното турско село Кадъ кьой.

Българите били будни, но покорни и работливи хора.През 1848г. те си вдигнали малка каменна църквица под горната българска махала ниско в земята.В близост до църквата била построена една по-висока стая, в която да учат децата.
Първият учител в село Кадъ кьой след освобождението е Георги Шипков, който и до днес е неизвестно как се е озовал в селото.
Малко по-рано преди още да бъде съградено килийното училище до църквата,Пехливан Тодор предоставя една стая на първия кат от своята голяма къща за училище, където започват да учат около десетина български деца.В неговата къща през 1856г. е пребивавал легендарния Стефан Караджа на път за Тулча.Той ги подканя да се борят за своята независимост и свобода.
През 1890г. започва строителството на нова училищна сграда с помоща на майстори от Велико Търново.Всеки от селото помагал с каквото може: материали, пари, труд.Минало много време докато се обзаведе новото училище.Първият випуск прекрачва прага на училището през 1894година.Първият учител в новото училище е панагюреца Христо Деветаков, който води клас от 30 българчета.
През 1967г. започва строителството на сегашната училищна сграда.Майсторите са строители от с.Добромирка-Севлиевско.На 13.01.1971г. малките палавници за първи път прекрачват прага на новото училище.Първи директор е Павел Лаков.След него директорското място се заема от учителя Стефан Марков, който не жали си ли за оборудването на училището и оформянето на училищния двор.